Иван и Стиляна Параскевови

Иван и Стиляна Параскевови са баща и дъщеря, автори на прототипа на българското национално знаме.

Иван Параксевов Петков е роден през  1817 г. в Ямбол, а Стиляна - на 6 март 1863 г.  

Иван Параскевов емигрира в Румъния и участва активно в обществения живот на българите в Браила. Той е един от щедрите дарители на българското училище в града и един от най-активните участници в „Добродетелната дружина“, която по-късно се преименува на „Българско човеколюбиво настоятелство“. Името му фигурира и сред основателите на Българското книжовно дружество, прераснало след Освобождението в Българска академия на науките.

Преди началото на Руско-турската освободителна война българската емиграция обсъжда ушиването на знаме, което да се връчи на формиращото се българско опълчение от доброволци. Иван Параскевов поема отговорния ангажимент със свои лични средства да създаде знамето. Съвсем сам обмисля идеята и доставя от Виена необходимите много скъпи материали.  Изработката и извезването на знамето той възлага на 14-годишната си дъщеря Стиляна.

Това знаме, известно като Браилският трибагреник, Иван Параскевов заедно с дъщеря си лично поднася на 8 май 1877 г. в Плоещ на главнокомандващия Руската армия – великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на ІV опълченска дружина.
Знамето е развяно на 30 август 1878 г. на военен парад в Пловдив по случай имения ден на руския император. След парада е запазено и по-късно прибрано в Двореца на българския княз в новата столица София.

Националният ни трибагреник за пръв път е узаконен от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г. Видът му е точно определен в чл. 23 от Търновската конституция. Изборът и редът на цветовете е като на Браилския трибагреник.

Стиляна умира на 7 май 1932 г. в София.

На снимката: Иван Параскевов със семейството си.