Филип Тотю

Филип Тотю (Тотю Тодоров Топалски) е български хайдутин и революционер, виден деец на българското национално-освободителното движение през XIX в. Известен е с прозвищата Хвърковатия, Неуловимия.

Роден е на 10 април 1830 г. в Гърневци, днес част от търновското село Вонеща вода.

Като млад поради буйния си нрав има няколко сблъсъка с турци, което го насочва към хайдутлука. Първоначално се включва в четите на други войводи, а по-късно сам води дружина из Стара планина. Запознава с четата на Панайот Хитов.
Неколкократно попада в затвора, откъдето успява  да избяга.
Като хайдутин приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски. През 1868 г. участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.
През 1875 г. е определен от Българския революционен комитет за войвода на чета в Старозагорското въстание, но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание. Мястото му заема Христо Ботев. Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война.  Участва и в Руско-турската освободителна война.

След Освобождението живее в с. Острица, Русенско, а по-късно в с. Две могили, където се занимава с градинарство. Получава скромна пенсия от българското правителство заради участието си в революционното движение.

Филип Тотю умира на 22 март 1907 г. Той е един от малкото борци, дочакали свободата.