Димитър Маринов

Димитър Маринов е български етнограф, историограф, политик, обществен и читалищен деец, основател и първи директор на Етнографския музей.

Роден е на 14 октомври 1846 г. във Вълчедръм, Ломско като Петко, но от малък остава сирак и е осиновен от ломския търговец Марин Бонов-Стамболията, който го прекръства на Димитър.

Първи учители на Димитър са Кр.Пишурка и Никола Първанов и той става продължител на тяхното дело. Учи в Рилския манастир и завършва философски факултет в Белград. Научава гръцки, френски и немски език. 

През 1867 г., когато под ръководството на Тайния революционен комитет в Букурещ в Лом се подготвя въстание, Димитър Маринов подготвя възвание към българите от северозападните краища да са готови за сваляне на турската власт. За тази си дейност е арестуван, но успява да напусне Лом и с помощта на Иванчо Хаджипенчович се записва да учи във Военното медицинско училище в Цариград.

След гибелта на Ботевата чета, двама оцелели стигат до Лом, където Димитър Маринов им съдейства да преминат Дунав. За съжаление четниците са заловени преди това и издават помощника си. Маринов е арестуван и осъден на 3 години затвор. Излиза от там през 1978 г. След Освобождението той заема различни административни длъжности и работи като журналист, етнограф, учител, съдия.

След Междусъюзническата война Димитър Маринов ства лидер на новооснования Национален съюз и ръководи част от интелигенцията в опит за уния с Римокатолическата църква.

Депутат в Учредителното събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин. Директор на Народната библиотека, учител в Лом, Русе и София. Основател и директор е на Етнографския музей. През 1921 г. приема духовен сан в Кремиковския манастир и през 1929 г. изцяло се оттегля от светския живот.

За да събира етнографски материали, Димитър Маринов обикаля България на кон. Създава печатен орган, който нарича "Известия на Етнографския музей".

Активно сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат; преводач. Автор на "Стефан Стамболов и новейшата ни история", “История на българската литература”, “Жива старина" - Кн. I. "Вярвания или суеверия на народа”, Кн. II "Племената, влаките, задругите, семействата, имената и коровете в Западна България" и Кн. IV "Народно обичайно право", “Как е създадена българската екзархия”, “Евтимий патриарх Търновски” и др.

Умира на 10 януари 1940 г. в Рилския манастир.