Райна Княгиня (Райна Попгеоргиева Футекова)

Райна (Райка) Попгеоргиева Футекова - Дипчева (Райна Княгиня) е българска революционерка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание.

Родена е на 18 януари 1856 г. в Панагюрище.

Още от малка Райка е най-будното момиче в своето село. Дотолкова се е откроява с умствените си качества, че училищното настоятелство решава да финансира по-нататъшното ѝ образование в Старозагорската девическа гимназия. Заминава на тринайсет и взема за четири години петкласния курс, при това с отличен успех, похвална грамота и специална награда. Докато учи, инициира организирането на девическо дружество „Китка“ в родното Панагюрище и веднага след завръщането си там става негова председателка. На 19 години вече е главна учителка в Панагюрското девическо училище и с още две преподавателки обучават едновременно триста ученички.

В същия този период Райна, по предложение на Георги Бенковски, ушива знамето, с което се прочува, с изображение на лъв и надпис "Свобода или смърт". 

Когато идва денят на въстанието, Бенковски режисира представление с впечатляваща драматургия и Райна се оказва въвлечена в една от главните роли. По улиците на Панагюрище потегля процесия, която демонстрира невиждана дотогава сила. Най-отпред вървят и кадят десетина местни свещеници, предвождани от поп Грую Бански на буен кон. След това идва Райна, също на кон, със знамето в ръце (то е толкова тежко, че се налага двама въстаници да вървят до нея, помагайки ѝ да го държи). Отдясно на знамето язди Бенковски. След това идва щабът на въстаниците, начело с хилядника Павел Бобеков, после въстаниците с пушки в ръце, взети „на почест“, и накрая цивилните селяни. Величествеността на тази процеция е забелязана от Макгахан и описана от него като „игра на князе и княгини“. Това е и моментът, от който Райка се превръща в Райна Княгиня.

След жестокото потушаване на Априлското въстание в Панагюрище, Райка успява да се укрива в дома си в продължение на двайсет и пет дни, но в крайна сметка е предадена, арестувана и след мъчителна поредица от разпити и преходи е хвърлена в мръсния и влажен затвор „Имам-Евине“ в Пловдив. Два месеца по-късно, когато е вече полужива и много болна, група чужди дипломати, начело с американския консул Юджийн Скайлър, успяват да я измъкнат. Предлагат ѝ да замине на техни разноски в САЩ, Швейцария или Русия. Тя избира Русия и с фалшив паспорт е изведена до Одеса, а оттам в Москва, където учи медицина и става първата дипломирана българска акушерка. Там успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.

Още през 1876 г. Райна започва да пише за своя живот и през 1877 г. излиза книгата „Автобиография на панагюрската учителка Райна Георгиева, наречена от турците Българската Княгиня“, издание на Женското отделение към Славянския комитет. Това всъщност е първата книга с автор жена, публикувана преди Освобождението, както и и първата публикувана в книга автобиография изобщо в българската литература. Написана е на български и преведена на руски от някой си неизвестен Българин М. Ръкописът на книгата, останал най-вероятно в Москва, не е издирен до този момент.

След тригодишен престой в Русия, по изрична покана на митрополит Климент (Васил Друмев), пръв директор на току-що откритата девическа гимназия в Търново, Райна се връща, за да стане учителка там – по българска история, ботаника и ръкоделие. Тя не е революционно настроена, но пък цялата ѝ активна обществена дейност и в България, и в Русия, е посветена на девическото образование, при това тя изгражда цялостна системна и промислена идеология на потребността от светска просвета.

Райна се омъжва за кмета на Панагюрище Васил Дипчев. Ражда пет и осиновява едно дете.

25 години по-късно за честване на годишнината от Априлското въстание, тя ушива три копия на първото знаме.

По инициатива и с помощта на Райна Княгиня е създаден "Майчин дом" в София.

Доживява дните си в крайна бедност. Двата месеца, прекарани в турския затвор, причиняват туберкулозата, от която Райна никога не успява да се излекува.

Умира на 29 юли 1917 г.