Георги Мамарчев (капитан)

Георги Стойков Мамарчов (Георги Мамарчев Буюклиу, капитан Георги Мамарчев) е борец против османското владичество и капитан от руската армия.

Роден е през 1786 г. в Котел, вуйчо на Георги С. Раковски. Получава прозвището Буюклиу (от турски - могъщ, едър) поради едрото си телосложение и избухливия си и буен нрав.

По време на Руско-турската война от 1806-1812 г. участва в български доброволчески отряд, наречен „Болгарское земское войско“.
През 1812 г. участва в Отечествената война на Русия срещу нашествието на Наполеон.
По време на следващата Руско-турска война (1828-1829) Георги Мамарчев е начело на Българския доброволчески отряд към руската армия, дал решителния принос за освобождаването на Силистра.

Мамарчев става кмет на Силистра, избран с представители на цяла България. Той се смята за първия български кмет.

За храбростта си Георги Мамарчев е произведен в чин капитан.

Взима участие във Велчовата завера и заради опита си в руската армия става неин главен военен ръководител. Поради неуспеха на начинанието е заловен на 4 срещу 5 април 1835 г. в Плаковския манастир. Благодарение на това, че е руски офицер и пример за храбост, избягва смъртно наказание (което сполетява всички останали ръководители на Велчовата завера), но е заточен в Мала Азия, град Коня, откъдето по-късно е преместен на остров Самос, който по това време е владение на котленския фанариот Стефан Богориди и се управлява от Гаврил Кръстевич, също котленец.

Георги Мамарчев умира на Самос от естествена смърт през 1846 г.