Драган Цанков

Драган Киряков Цанков е български политик, два пъти министър-председател на България, депутат от Учредителното Народно събрание, един от идеолозите на Либералната партия, почетен член на Българското книжовно дружество.

Роден е на 9 ноември 1828 г. в град Свищов. Променя собственото си име от гръцкото Димитър на българското Драган в знак на противопоставяне срещу фанариотското влияние.

Освен с политическото си присъствие, остава в историята и с просветителската си дейност, както и с борбата срещу гръцкото духовенство.
Учителства в различни градове, съставя учебни помагала. През 1852 г. издава българска граматика на немски език. Същата година Драган Цанков донася в Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Заминава за Цариград, където през 1855 г. с помощта на френското посолство отваря печатница в католическия манастир Сан-Бенуа. Активното застъпничество на френското духовенство за българската просветна кауза става основен мотив тайно да приеме католицизма.
Драган Цанков инициира създаването на „Община на българската книжнина" (предшественик на Българското книжовно дружество) и е пръв неин председател. Това дружество издава списание "Български книжици", изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция. По-късно създава вестник „България” със символичното подзаглавие "Вестник за българските интереси", в който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството.
След Априлското въстание и Баташкото клане Драган Цанков и Митко Балабанов предприемат „дипломатическа” мисия из европейските столици да информират обществеността за зверствата и да извоюват подкрепа за българската кауза.
По време на Руско-турската война Цанков се включва в българското опълчение в Румъния, а след сключването на мирния договор е назначен за вицегубернатор на Свищов и на Велико Търново.
След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание.
Ярък радетел на конституционализма и русофилството, Цанков се противопоставя на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца.
През 1886 г. Драган Цанков емигрира в Русия. Завръща се в България след падането от власт на Стефан Стамболов.

Драган Цанков умира на 11 март 1911 г. в София. Тленните му останки се съхраняват в Пантеона на възрожденците в град Русе.