Васко Абаджиев

Васко Николов Абаджиев е български цигулар, виртуоз, наричан "дете-чудо", "Паганини на XX век", "Новият Йехуди Менухин", "Българският Моцарт". 

Роден е на 14 януари 1926 г. в София в семейството на професора по цигулка Никола Абаджиев и пианистката Лала Пиперова. Още когато е на 2-годишна възраст родителите му установяват, че има съвършен музикален слух - изпитва физическа болка от фалшиви тонове.

На 6-годишна възраст Васко прави дебют като цигулар и получава международна известност. На Първия международен конкурс за цугулка във Виена побеждава над 20 световни виртуози. Журито му дава повече точки от тези на победителя, но не получава награда заради възрастта си.

Едва деветгодишен завършва Общия отдел нз Музикалната академия и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование.

През 1938 г. заедно с родителите си заминава за Брюксел, Белгия, където за три години завършва с отличие Белгийската кралска консерватория. Междувременно изнася концерти в Белгия, Германия, Франция, Италия, Дания и Швеция и жъне огромни успехи. Печели няколко престижни международни конкурса - "Йожен Изаи", "Фриц Крайслер" и др. Получава предложение от белгийската кралица да му бъде предоставено белгийско гражданство, но Васко Абаджиев отказва с думите: "Няма начин, Ваше величество, ние сме българи". По-късно получава предложение и за немско гражданство, както и да замине в Америка, където би могъл да стане милиардер. Отново отказва под предлог, че е българин и ще остане такъв. 

По време на Втората световна война Васко Абаджиев заминава със семейството си в Германия и започва да следва във Висшето училище по музика в Берлин - специалност композиция и контрапункт. Продължава да изнася концерти из цяла Европа. Свири без партитури - достатъчно му е веднаж да види нотния запис, за да го запомни завинаги. 

При бомбардировките на Берлин от британските и американските ВВС, жилището на семейство Абаджиеви е напълно изпепелено. По чудо оцелява единствено цигулката на Васко. След края на войната, за да изкарва хляба си, свири в различните окупационни зони на Германия срещу мизерно заплащане. През 1947 г. умира баща му, а майката мизерства, затова решават да се върнат в родината.

Завръщат се в България в началото на 50-те години. Васко Абаджиев изнася десетки концерти, прави записи за Златния фонд на Българското радио. На 26 г. става най-младият лауреат на "Димитровска награда". 

При едно от пътуване за концерт в Унгария, Васко е пребит във влака, което отключва различни заболявания. За да го спаси, майка му го откарва в Западен Берлин на лечение. В България изтълкуват това като бягство и той е обявен за "невъзвращенец" от комунистическата власт. Всичките записи, книги и статии за Васко Абаджиев са унищожени. Въпреки това Васко Абаджиев отказва да смени българското си гражданство с чуждо.

В Германия той отново се връща на сцената и жъне успехи. За съжаление през 1965 г. умира и майка му, която до този момент се грижи за изявите на сина си. Тъй като до този момент Васко Абаджиев е свикнал да мисли само за цигулката, той се оказва неспособен да се справи с живота сам. Загубата на родителите, войната, емиграцията, няколко претърпени инцидента нанасят тежки психически травми на Васко и здравето му се влошава. Принуден е да работи като куриер в издателство и да свири във второкласни моряшки кръчми в Хамбург.

Връх на майсторството на Васко Абаджиев са интерпретациите на произведенията на Й. С. Бах и на Н. Паганини. Той е единственият цигулар в света, който в един концерт изпълнява 24-те капричии за соло цигулка на Паганини, всяко от които изисква изключителна виртуозност. Повтаря същото нещо и на следващата вечер, но ги свири в обратен ред.

На 14 декември 1978 г. гениалният цигулар Васко Абаджиев умира от изтощение и глад в изоставен вагон на Хамбургската железница, прегърнал цигулката си.