Класация

Георги Полуганов

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Георги Маринов Полуганов е православен духовник, народен будител, просветен деец, учител, най-видната личност на Поликраище за целия XIX век.

Роден е на 15 февруари 1808 г. в Поликраище, Велико Търново.

Обучава се за свещеник в Преображенския манастир. В продължение на 44 години извършва богослуженията само на български език. Деен участник в църковно-националното движение, активно се включва в борбата срещу гръцките владици.

Създава първото училище в Поликраище и е първият учител в селото, убеждава родителите, че има нужда от образование и воюва за тяхното съгласие децата им да учат. Преподава и обучава само на български. Започва просветната си дейност с лични средства и постепенно успява да привлече и обществени. Съставя сам учебната програма. Повече от 30 години работи без възнаграждение на труда си. Ритуалът на тържественото откриване на всяка нова учебна година с водосвет и поучение, създаден от него, се превръща в традиция.
Спомоществовател на редица книги. Организира група от 7 души спомоществователи на възрожденска литература.

Свещеник Георги Полуганов е съратник, сподвижник и близък приятел на Отец Матей Преображенски – Миткалото и член на революционния комитет на Вътрешната революционна организация на Васил Левски.
Участва най-активно в подготовката на на Априлското въстание. Заради тази си дейност е преследван от турските власти. След разгрома на въстанието е трябвало да бъде обесен, но го спасява жена му Гиргина, която го зазижда в комина на къщата с вода и храна. Там той изкарва две седмици, докато турците го чакат в къщата, а жена му ги пои и храни.
По време на руско-турската война подпомага с всички възможни средства руските войски. Той е организатор и главно действащо лице при посрещането на освободителите и тържествено отпразнуване на Освобождението на селото от турско робство.

Свещеник Полуганов подпомага строежа на ново училище и сегашната църква „Св. Великомъченица Марина” в Поликраище и тържествено ги освещава.

Умира на 25 октомври 1888 г.