Неофит Бозвели

Неофит Бозвели (Бозвели - от турски - буен, непокорен, необуздан), наричан също Неофит Хилендарец, е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането.

Роден е през 1785 г. в Котел.

Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 г., след което започва да пътува като таксидиот - обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1839 г. за митрополит на Търново е назначен грък на име Неофит Византийски, а Бозвели е определен за негов протосингел. Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 г. той е заточен в Света гора.
След заточението си се установява в Цариград. Прокарва идеята за създаване на български храм в столицата на Османската империя. Тази му инициатива се осъществява една година след неговата смърт. Дейността и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 г. до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във Великата Лавра.

Неофит Бозвели е автор на “Разговор на любородните”, “Здраваго разума разговор”, “Разговор с един бесарабски българин”.

Неофит Бозвели умира при мизерни условия и духовен тормоз на 4 юни 1848 г. в Света гора.