Марин Големинов

Марин Петров Големинов е български композитор, музикален критик, диригент, педагог и общественик, академик.

Роден е на 28 септември 1908 г. в Кюстендил.

Завърша Държавната музикална академия „Проф. П. Владигеров", следва композиция в Париж в „Скола канторум".

Лауреат на Хердерова премия, Кавалер на Ордена за изкуство и култура на Франция. Марин Големинов е бил директор на Софийската опера и ректор на Националната музикална академия. Почетен гражданин на София, Кюстендил и Стара Загора. Доктор хонорис кауза на Националната музикална академия в София и на Националната академия за музика и танц в Пловдив.

Завръщайки се в България става член на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика". Работи като учител по музика в Първа и Втора мъжка гимназия в София. Редовен преподавател е в Музикалната академия по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. През 1934 г. пише „Първи струнен квартет", първата акапелна хорова песен „Луд гидия" по Пенчо Славейков. Участва като изпълнител в състава на квартет „Аврамов" и е един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент

Марин Големинов е автор на оперите "Ивайло", "Зографът Захарий", "Тракийски идоли", на балетите "Нестинарка", "Дъщерята на Калояна", музикалната приказка "Златната птица", вокално-инструменталните творби "Селска песен", "Титанът", петструнни квартети, концерт за виолончело и оркестър, концерт за струнен квартет и струнен оркестър, хорови песни, 2 симфонии и др.
Неговата танцова драма „Нестинарка“ е най-играната извън страната българска музикално-сценична творба.

Марин Големинов умира на 19 февруари 2000 г.