Никола Войновски

Никола Дончов Войновски е участник в българското национално-освободително движение, подвойвода на Ботевата чета и неин военен ръководител.

Роден е на 9 ноември 1849 г. в село Бойновци, Габровско.

Учи в Габрово, в Галац, а по-късно в Одеса, където завършва с чин поручик от руската армия юнкерското Николаевско военнопехотно училище.  Владее румънски, гръцки, френски, италиански и руски език.
В Одеса се запознава с Христо Ботев и заминава за Букурещ - центърът на българската революционна емиграция. Благодарение на качества си, е избран от Ботев за военен комендант на подготвената чета и я превръща в една организирана бойна единица. Войновски лично ръководи превземането на кораба „Радецки“. Цялата операция е извършена безпогрешно.
Той умело ръководи четата и при последвалите сражения с турците. На 20 май 1876 г. в боя на връх Околчица е убит Ботев. След смъртта му за войвода на четата е избран Никола Войновски. Под негово ръководство тя провежда последния си бой в района на село Лютиброд, след което се разделя, за да се измъкне от преследващите я турски части. Най-голямата част от 15 души, начело с Войновски поема към Троянския балкан. На 13 юни 1876 г., близо до село Шипково, четата е разбита окончателно.

На 15 юни 1876 г. Никола Войновски пада убит в битка.

След неговата смърт главата му е отрязана от турците и занесена в Троян като трофей. В село Чифлик, Община Троян, е издигнат негов паметник.