Карекин Нъждех

Карекин (Гарегин) Егишевич Тер Харютунян, известен като Нъждех ("скиталец"), е арменски революционер, военен, политически мислител, национален герой на Армения, командир на арменската рота в Македоно-одринското опълчение в Балканската война.

Роден е на 1 януари 1886 г. в село Кузнут, днес в Нахичеван, Русия.

Учи право в Санкт Петербург, но прекъсва, за да се включи в арменското освободително движение. Поддържа контакти с ВМОРО. Завършва школата за запасни подпоручици в София, след което се завръща в Руската империя, но е осъден и прекарва три години в затвор заради революционната си дейност.
При избухването на Балканските войни Нъждех участва във формирането на арменска доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение, раняван в боевете неведнъж, награден с български кръст за храброст, други български и гръцки награди и званието „герой на Балканските народи”.

По време на Първата световна война се завръща в Армения и командва различни военни части в състава на руската армия. Получава чин генерал. След обявяването на независимостта на Република Планинска Армения (Нагорни Карабах) той става неин министър-председател и военен министър. Поради промяна в ситуацията емигрира в Персия, Египет, а впоследствие идва за трети път в България и заживява в София,
През 1932 г. с указ на цар Борис III получава българско гражданство. Работи за българската култура, издига паметник на Пейо Яворов.

По време на Втората световна война успява да спаси арменците за втори път от геноцид. Възползвайки се от факта, че е български гражданин, отива в Берлин, където се среща с един от идеолозите на нацистка Германия – Розенберг - и успява да го убеди, че арменците могат да бъдат съюзници на Германия, ако тя освободи Кавказ.

След 9 септември 1944 г. Нъждех е арестуван от съветски специални части в дома му в София и отвлечен в Съветския съюз, където умира в затвор на 21 декември 1955 г.