Класация
Леандър Леге
Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге е френски дипломат, вицеконсул в София по време на Априлското въстание и Руско-турската война. След войната е консул в Бургас. В България е известен с побългарената фамилия Леге.
Роден е на 11 септември 1833 г. в Кюие, област Майен, Франция.
Завършва право и университет за живи източни езицивъв Франция. Владее английски, италиански, испански, турски, персийски и други езици. Започва дипломатическата си кариера в Александрия, след което работи в Тунис и Джедакато преводач. Голям познавач е на народите на Османската империя. През октомври 1874 г. получава назначение във вицеконсулството в София, подчинено на Посолството на Франция при Високата порта.Натоварен е с наблюдението на изграждането на железопътна линия през Белово към Цариград, поверена на френска компания. Тогава за нея работят между 2000–3000 европейци – повечето инженери и работници са французи, но има и италианци. Целият екип по строителството е разквартируван в София.
Идвайки в България, Леге не е наясно със ситуацията, в която живее народът тук, но бързо се ориентира, че мирното население е подложено на репресии от турските власти. Възмутен, по време на Априлското въстание, тойподкрепя националната ни кауза, като призовава турските власти да сложат край на терора.
По докладите, които Леандър Леге често пише, може да се съди за съдбата на българина през погледа на чужденец. В тях той описва и превърналите се в традиция ориенталски корупция и рушветчийство, пренебрежителното и жестоко отношение на турците като цяло към българската „рая“.
В началото на Руско-турската война при първите разгроми на турската армия, е планирано София да бъде опожарена, тъй като тя е главен снабдителен пункт за боеприпаси и храна. Чуждестранните дипломати са предупредени да се евакуират. Вместо това, Леге и Вито Позитано водят успешни преговори с командващия турските сили Осман Нури паша да се запази града от разрушение, организират въоръжена охрана и противопожарни команди.
Обявен е за почетен гражданин на София на 26 май 1878 г. Една от централните улици в София носи неговото име.
Умира на 13 февруари 1887 г. в град Яфа, Израел.