Фритьоф Нансен

Фритьоф Нансен e норвежки полярен изследовател, океанограф, зоолог, дипломат, хуманист, философ, писател и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.

Роден е на 10 октомври 1861 г. в Стуре Фрьо до Осло, Норвегия.

Още като юноша става първокласен скиор и нееднократно печели шампионатите на Норвегия по ски. Завършва висше образование със специалност зоология. Едва 20-годишен се отправя на биоложка практика в Гренландско море на кораба „Викинг“, който ловува тюлени. Това плаване определя бъдещето му на полярен изследовател.
През 1893-96 г. предприема невъзможната за онова време експедиция за покоряване на Северния полюс. Не успява да завърши мисията поради нечовешките трудности в Арктика, но прави революционни открития за океанографията, печели много почести и награди. Нансен става посланик на Норвегия в Лондон.

Възползвайки се от високото си обществено положение, Фритьоф Нансен става един от най-големите хуманисти за времето си. През 1922 г. става върховен комисар за бежанците на Обществото на народите. Посещава и България.
Той измисля нещо революционно за времето си - изготвя специален документ (Нансенов паспорт), даващ право на военновременните, политически и др. бежанци да пътуват безпрепятствено по света и да се заселват, където сметнат за добре. Поводът е  Октомврийската революция от 1917 г., вследствие на която стотици хиляди напускат родната си Русия.

Благодарение на този паспорт българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война от 1919-1922 г., се прибират по домовете си, а милиони руснаци и арменци успяват да се спасят от репресии.

За тази си дейност през 1922 г. получава Нобелова награда за мир.

Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 г. В София един от централните булеварди е кръстен на него, издигнат е и паметник.