Неделчо Бончев

Поручик Неделчо Иванов Бончев е български летец-изтребител, вторият български пилот, свалил чрез таран американски бомбардировач по време на Втората световна война.

Роден е на 21 юни 1917 г. в София.

Обучен е като летец-изтребител в България и Италия. Участва в боевете за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-44 г.

На 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач, а на 30 март 1944 г. сваля една "летяща крепост" Боинг Б-17.
На 17 април 1944 г. атакува една "летяща крепост". Стараейки се да стреля от максимална близост, се приближава прекалено и не успява да се размине с бомбардировача. Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Бончев оцелява по чудо - падайки няколко хиляди метра заедно с бронираната пилотска седалка, се свестява, успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си. Приземява се в една дълбока преспа до село Студена, Пернишко, без ботуши, загубени по време на падането. От престоя в снега Бончев развива бронхопневмония и се налага лечение, което продължава през цялото лято на 1944 г., съпроводено с лекарска забрана за летене.
На 5 октомври 1944 г. Бончев пренебрегва лекарската забрана и излита начело на две четворки изтребители срещу отстъпващите немски войски. При заход за атака самолетът на капитан Бончев е улучен от противникови зенитни оръдия. Той скача с парашут от малка височина, а след секунди машината експлодира. При приземяването наранява крака си. Пленен е от германците. По-нататъшната съдба на Бончев не е известна.

Неделчо Бончев получава признание за осем въздушни победи над съюзническите сили, но се предполага, че реалният им брой е по-голям.