Благородна Божинова

Благородна Божинова Цветанова-Пелова, е българска писателка, една от българките-мъченици, изтезавани в сръбските лагери.

Родена е през 1925 г. в с. Гега, Петричко.

През 1947 г. се записва да следва в Скопския университет, увлечена като много други млади хора от идеята за славянско братство и за създаването на югославянска федерация.
След завършване на университета югославските тайни служби ù предлагат да се определи за македонка и да приеме югославянско поданство, като остане да живее и работи в Югославия. Тя отказва по най-категоричен начин. След влошаването на българо-югославските отношения, е арестувана по обвинение в шпионаж в интерес на България. Подложена е на нечовешки тормоз по участъци и затвори, хвърлена е в един от най-страшните югославски концлагери „Герово“, където лежи 16 месеца. Оцелява по чудо, благодарение на изключителния си дух и патриотизъм.

През 1956 г., след затопляне на отношенията между Югославия и СССР на Благородна Божинова е разрешено да се завърне в България. Дълго време се лекува и възстановява от травмите, нанесени ù от жестоките сръбски инквизиции.

Преживените ужаси в югославските затвори и концлагери Благородна Божинова описва в поредица от спомени, отпечатани в българската преса. Поради големия интерес те излизат в две български издания - „Изповед от Титовия „рай“ и „Жертвено поколение”.