Класация

Беньо Цонев

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Роден е на 12 януари 1863 г. в Ловеч.

Получава държавна стипендия и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб. Следва славистика във Виенския университет, след това в Лайпциг. Доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет.
След завръщането си в България работи като преподавател в държавната мъжка гимназия в София, а после и в Софийския университет. Става доцент, професор, неколкократно е декан и ректор на Историко-филологическия факултет.

Беньо Цонев се изявява най-вече като историк на българския език и като изследовател на българската диалектология. Изследванията му са в три основни аспекта: исторически (връзка между старобългарския и съвременния език), българска диалектика, правопис и правоговор. Главната му цел е написването на пълна история на българския език.

Беньо Цонев пише и поезия (стихосбирката „Родна китка“), редактор е на списание „Български преглед“, посветено на българската реч. Той е и редактор на пътеписа „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, като заглавието е по негово предложение. Занимава се и с преводи от руски, немски, френски и сърбохърватски като превежда произведения на Гьоте, Хайне, Мопасан, Е. Зола, А. Доде, В. Юго, Чехов, П. Прерадович и А. Тресич-Павичич.

Беньо Цонев умира на 5 октомври 1926 г. в София.