Класация
Георги Радков
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Георги Русев Радков е български офицер, капитан от артилерията, защитник на град Балчик.
Роден е на 12 декември 1889 г. в Разград.
Завършва Военното училище и е назначен в първи артилерийски полк в Разград. През Балканската и Междусъюзническата войни участва в боевете за овладяване на Лозенград, Бунар Хисар и при Чаталджа, както и в превземането на Одрин. В продължение на около година служи в бреговата артилерия във Варна. През Първата световна война е командир на батарея от Видинския тежък артилерийски полк.
На 7 и 9 септември 1916 г. Балчик става обект на два корабни артилерийски удара от руския черноморски флот. При тези нападения е опожарена и унищожена най-голямата по онова време мелница в България, както и много сгради. На 13 декември 1916 г. отряд руски бойни кораби отново приближават Балчик. Капитан Радков командва бреговата батарея “Света Троица”, защитаваща Балчик. Противникът превъзхожда българската брегова батарея над 100 пъти в огнева мощ. Въпреки липсата на опит при воденето на морски бой, тя дава достоен огневи отпор. Така батареята на капитан Радков, привличайки огъня върху себе си, попречва на изпълнението на основната задача на противника - да нанесе максимални поражения на сградовия фонд на Балчик. За героичния отпор, даден на отряда руски кораби, капитан Радков е удостоен с Военен орден за храброст IV ст. II клас и с германски Железен кръст II ст.
След края на войната капитан Радков се демобилизира, изпратен е на дипломатическа работа в Лондон, Париж и Рим. По-късно работи в Българо-италианската банка в София, в застрахователно дружество “Орел”, в Трудови войски.
В периода 1940-1944 г. заема различни длъжности в тогавашната изпълнителна власт - кмет на Девин, с. Костенец-Ихтиманско, околийски управител на Охрид, на Оряхово.
След 9 септември 1944 г. Георги Радков заедно с всички околийски управители е арестуван и осъден на смърт от Народния съд.
Смъртната присъда е изпълнена на 25 март 1945 г.
Заедно с торпилирането на крайцера “Хамидие”, морският бой при Балчик е централно събитие в историята на българския военноморски флот.