Фани Попова-Мутафова

Фани Попова-Мутафова е български писател, преводач от италиански език и общественик.

Родена е на 16 октомври 1902 г. в Севлиево.

Първите нейни книги са посветени на майчинството и жената. Най-крупното и творческо дело е четирилогията "Асеновци“, включваща книгите „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеновец (Боянският майстор)“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България за времето си.

По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост, книгите и са забранени. Арестувана е и осъдена от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“, но поради тежка астма е освободена след 11 месеца.
През 60-те години на XX век Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. След като е принудена да внесе поправки в някои от произведенията си, те биват издадени -  „Дъщерята на Калояна“,  „Солунският чудотворец“, „Йоан Асен ІІ“, „Последният Асеновец“. Последната и книга е биографията „Д-р П. Берон“.

Освен историческите романи, Фани Попова Мутафова пише редица съвременни сборници с разкази, повести и романи и е един от най-добрите преводачи от италиански.
По-известни нейни преводи са „Старецът от планината” от Грация Деледа, пиесата „Мирандолина” от Карло Голдони, „Изключена” от Пирандело и др.

Умира на 9 юли 1977 г. в София.