Никола Пушкаров

Никола Петков Пушкаров е първият български почвоизследовател и родоначалник на почвознанието в България, както и деец на ВМОРО.

Роден е на 14 декември 1874 г. в Пирдоп.

Следва естествени науки в Софийския университет, основава първото дружество на студенти естественици. Отказва чиновническа длъжност в Министерството на народната просвета и се връща като преподавател в прогимназиалното училище в родния си град, където развива богата педагогическа, културно-просветна и обществена дейност.  През 1901 г. основава дружество „Орало“ – земеделско сдружение за взаимопомощ. Заради учителски протест е преместен от Пирдоп в Плевен. Пушкаров заминава за Скопие, където се посвещава на революционна дейност. Работейки като учител по естествени науки, редактира вестник "Освобождение" и става председател на Скопския революционен комитет. Участва в Илинденското въстание като войвода. След поражението на въстанието се завръща в София, където дълго време укрива Яне Сандански в дома си.

В България Пушкаров се посвещава на научна работа. Във Видин провежда хидроложки изследвания и разработва проект за водоснабдяване на града от подпочвените води. Обикаля сам и със собствени средства равнините и планините на България, изучавайки свойствата и закономерностите на почвите и през 1931 г. пак със собствени средства печата първата подробна почвена карта на страната.

По предложение на Пушкаров се създава Почвен отдел към Министерството на земеделието. След специализация по почвознание в Германия, той  е назначен за директор на Земеделската опитна станция, която по-късно по негово предложение е прекръстена на институт.

През 1934 г. Пушкаров е преждевременно пенсиониран по политически причини и се отдава на научните си занимания в домашния си кабинет.

Умира на 18 ноември 1943 г.