Александър Мутафов

Александър Наков Мутафов е български художник, един от първите български маринисти.

Роден е на 8 май 1879 г. в Шумен.

Учи живопис в Торинската и Мюнхенската художествени академии. Учителства в Дупница, а после е професор по практическа и конструктивна перспектива в Художествената академия. Работи като военен художник през Първата световна война.  Рисува с акварел и туш произведения, които сега се намират в Националния военноисторически музей. Сред тях по-известни са „Нощният бой над село Балабанча“, „Настъплението на 7-и пехотен полк“, „Преславци в бой“, „Опълченци“, „След мобилизацията“.
Творческият му натюрел се оформя през 20-30-те години на миналия век, когато окончателно се ориентира към морските пейзажи и композициите, пресъздаващи живота на моряците и рибарите. Придържа се към реализма в рисунъка. Работи с маслени бои, акварел и пастел, оставя също офорти и ескизи. Сред по-известните му платна от този период са „Море“, „Рибар“, „Миноносци в открито море“, „Песента на морето“, „Кът от Созопол“, „Злокобният залив“, „Голямата вълна“, „Надигаща се буря“, „Зима над Черно море“.

Александър Мутафов е един от съоснователите на дружеството „Родно изкуство“. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен и други градове на страната, както и на частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 г. и превърнато след смъртта на художника в къща-музей.

Александър Мутафов умира на 25 ноември 1957 г. в София.