Класация
Колю Фичето
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Никола Иванов Фичев, наричан Колю Фичето, е прочут български архитект и строител.
Роден е в Дряново през 1800 г.
Още от малък започва да учи занаят и става чирак-дюлгерин (строител, зидар) при майстори от Търновската и Брациговската архитектурна школа. Учи занаята от едни най-големите български, италиански, румънски, гръцки, турски и албански майстори-строители и така се запознава отблизо с европейската архитектура. Истински интелектуалец, владее три езика. Още на 33 години е признат за млад майстор – звание, което обикновено се придобивало в по-зряла възраст.
През живота си той пострява едни от най-красивите български сгради (обществени и жилищни) от епохата на Възраждането. Много от тях все още съществуват и впечатляват с красивата си и функционална архитектура и превъзходно изпълнение.
Сгради, построени от Колю Фичето са катедралният храм "Рождество Богородично" във Велико Търново, което е и най-ранната му самостоятелна изява, свищовската църква "Св. Троица", храмът "Св. св. Константин и Елена" в Търново, сградата на турския конак във Велико Търново, в който след Освобождението се помещава Учредителното събрание, както и красивият хан на хаджи Николи, също в Търново.
Други известни негови творения са мостът на река Янтра при Бяла, Русенско, Покритият мост в Ловеч и каменният мост над река Росица при Севлиево.
Съществува история, според която Кольо Фичето спасява един от символите на Париж и Европа - катедралата "Света Богородица". Една от стените ѝ се пропуква, което предизвиква рушене на храма. Специалисти от цяла Европа не откриват причината. Русенският управител Мидхад паша, който е френски възпитаник, узнава за проблема и изпраща в Париж българския майстор, чиито умения добре познава. С присъщата си скромност Кольо Фичето оглежда с подробности катедралата и открива струйка подпочвена вода, причина за корозията. Отвежда я навън, каптира я и даже изгражда чешмичка. С това храмът е спасен. Френските власти са благодарни, предлагат голяма награда и канят майстора да остане да работи при тях, но той се връща в България и достроява Беленския мост.
Умира през 1881 г. във Велико Търново.