Леа Иванова

Лилия Иванова Иванова, наречена Леа Иванова е българска шлагерна и джаз певица.

Родена е на 13 август 1923 г. в Дупница.

Израства в Цариград, където учи в Робърт колеж и пее в детския хор на Българската екзархия. По-късно учи в Дупница, премества се в София с намерение да следва в Художествената академия, но това не се осъществява поради силното ѝ увлечение към музиката.
Започва да пее като солистка в джазовите формации „Славянска беседа“, „Джаз Овчаров“ и оркестър „Оптимистите“. Изпълненията и са в стил суинг. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България. Тази музика се смята за "упадъчна" и става причина за политически репресии. Леа Иванова е арестувана и изпратена в концлагера Ножарово. След като излиза от там, продължава да гради кариерата си в оркестрите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция. Запознава се и се омъжва за певеца и композитор Еди Казасян, с когото работят заедно в продължение на 30 години.
Леа Иванова прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия, Берлин. В периода 1963-83 г. работи във вариетета от висока класа в чужбина, като продължават концертите ѝ в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия изток. Репертоарът й включва френски шансони, евъргрийни, руски романси, български фолклор, италиански канцонети. Изявите ѝ в България са много малко, поради което тя остава малко известна сред по-младите поколения.

При едно от завръщанията си в България през 1983 г. Леа Иванова получава инсулт и е парализирана наполовина. С много усилия на волята се научава да ходи отново на висок ток, както и да пее в полуречитатив, характерен за нейните късни записи, продължава да пее и да изнася концерти у нас и в чужбина.

Умира в София на 28 май 1986 г.