Таньо войвода

Таньо Стоянов (Анастас Стоянов Куртев) е български националреволюционер, участник в Априлското въстание.

Роден е на 5 април 1846 г. в гр. Сливен.

Привлечен е към революционното движение от Левски, който го определя за Апостол в Търговищко, Омуртажко, Котленско и Добричко. Заема се с дейността си, но скоро е заловен от османските власти, откаран в Цариград и осъден на доживотно заточение в Диарбекир. Успява да избяга и се установява в Браила. През август 1875 г. е извикан в Букурещ и е определен за апостол в Сливенско.

Таньо войвода застава начело на втора емигрантска чета, с която преминава в България с Ботевата чета. Четата на Таньо войвода преминава Дунава, слиза при село Пожарево, Тутраканско, и тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във Втори сливенски революционен окръг. Четата на Христо Ботев минава Дунава същия ден при Козлодуй.

Пътят на четата на Таньо войвода минава покрай преобладаващо турски села и скоро е открита. След нея тръгват потери. Води три последователни сражения – при село  Ломци, при село Светлен и последното на 27 май 1876 г. при село Априлово, в което четата е разбита, а четниците се разбягват.

Таньо Войвода започва ръкопашен бой с турците, за да могат другарите му да се оттеглят в Балкана. След като убива шестима с ятагана си, войводата пада убит. Главата му е отрязана и разнасяна из околните села по пазарите за сплашване на местното българско население.

Всяка година от 30 май до 2 юни се организира четиридневен поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“.