Атанас Иширков

Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, професор и академик на БАН, основоположник на географската наука в България,  общественик и дарител.

Роден е на 5 април 1868 г. в град Ловеч.

Завършва история във Висшето училище (Софийския университет), а след това учи и защитава докторат по география в Лайпциг. Специализира в Берлин, Виена и Париж. Доцент е по география и етнография във Висшето училище в София и основател на Географския институт към него.
Създател и председател на Българското географско дружество. Член-основател на Българския археологически институт. Член на редакционната колегия на сп. „Български преглед“, „Българска библиотека“ (Лайпциг), „Австрийска библиотека“ (Виена), „Географска библиотека“ (София).

Учен с международна известност. Изпълнява политически, културни и научни мисии на Българската държава в Германия и Швейцария през Първата световна война.

През целия си живот дарява средства за родния си град Ловеч. Близо 50 хиляди лв. дава за строителство на читалището в града, за прокарване на жп линията Левски - Ловеч, за обзавеждане на старопиталище към женското благотворително дружество в града, за камбанарията на църквата "Св. Богородица". През 1935 г. подарява на читалище "Наука" над 960 тома книги, оценени на 50 хил. лв. Обявен е за почетен гражданин на Ловеч.
Основната част от своите спестявания - 900 хил. лева - завещава на Софийския университет като основава два фонда - фонд "Стипендия Анастас Иширков" и фонд за награда на студентски научни трудове по българска география.

Иширков е автор на десетки книги и сборници, статии и студии по български и чужди езици, работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България.

Умира на 6 април 1937 г. в София.