Сирак Скитник

Панайот Тодоров Христов е български художник, поет, литературен и арт-критик, публицист и обществен деец, известен под псевдонима Сирак Скитник.

Роден е на 22 ноември 1883 г. в Сливен.

Завършва Богословското училище в София и започва да учителствува - първо в Никопол, после в родния Сливен. Публикува стихове в различни литературни списания. Със спестените пари през 1908 г. заминава за Санкт Петербург да следва живопис в частното художествено училище на Леон Бакст. Приет е за член на групата „Мир искусства“, която в края на XIXвек и началото на XXвек се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа. От Русия продължава да изпраща литературно-художествени писма до списание „Демократически преглед“.

През 1912 г. се завръща в България и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Награден е с орден за храброст.

Сирак Скитник започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лирична проза, а по-късно се изявява като живописец, художник и театрален критик. Утвърждава се като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. Работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. В работата си използва различни техники – масло, акварел, темпера, графика. Рисува пейзажи, натюрморти и авторски композиции със символистични и модернистични елементи.

Творбите на Сирак Скитник са част от престижни колекции и често са излагани в изложби с други значими български художници.

От 1922 г. е съредактор на сп. „Златорог“. Пише и в изданията „Българан, „Слънце“, „Наш живот“, „ Наблюдател“. Става известен с арт-колонките си в периодичния печат, в които изразява мнението си за изложби, театрални постановки и др. През 1923-24 г. е драматург и артистичен секретар на Народния театър в София, където поставя пиесата „Мона Вана“ на на Морис Метерлинк, като изработва сам и проектите за декорите към нея.

Работи като учител и библиотекар в Министерството на просвещението. Председател е на дружеството „Родно изкуство“ и пръв председател на Съюза на дружествата на художниците (днес СБХ).

На 25 януари 1935 г. Радио „София“ става държавно с указ на цар Борис III. По-късно то става Българско национално радио (БНР). През юни същата година Сирак Скитник става първи директор на радиото и успява да го превърне в културен институт на България – то е не само източник на новини, но е изпълнено с множество музикални, образователни и художествени програми. По негово време са въведени музикални състави, които стават предшественици на Оркестъра на БНР и други радиоансамбли. Остава на този пост до края на живота си.

Умира на 5 март 1943 г.

На името на Сирак Скитник БНР ежегодно връчва награди за постижения в журналистиката, радиопредавания и принос към общественото радио.