Вадим Лазаркевич

Вадим Вадимович Лазаркевич е руски художник-илюстратор, живял и творил в България през втората половина от живота си. Утвърждава се сред най-популярните за времето си илюстратори на детски книги в страната.

Роден е на 28 февруари 1895 г. в Белая церковь, Украйна.

Лазаркевич учи в Петербургската художествена академия, но не успява да завърши следването си поради избухването на Първата световна война. След 1920 г. пристига в България, където започва да работи в издателство „Хемус“ като илюстратор на списания и книги за деца и възрастни.

Сред най-известните илюстрирани от Лазаркевич български детски книги са "Комар и Мецана“ от Асен Разцветников, „Юнак Заю“ от Владимир Русалиев, „Веселите футболисти“ от Димитър Стоевски, "Гъбарко“ от Батко Златко, „Когато бях малък“ от Добри Немиров, „Захарното момиче“ от Светослав Минков, „Горската къщичка“, „Диви крушки“, „Звънчета“ от Дора Габе, „Петльо и Лиса“, „Сватбата на Червенушко“, „Трите баби“ от Елин Пелин, „Пролетна разходка“ от Емилиян Станев, „Работна Мецана“ от Леда Милева, "Ежко-Бежко“, „Косе-Босе“, „Патиланско царство“, „Бате Патилан“, „Патиланчо на село“, „Шведски приказки“, „Чик-чирик“, „Синчец“ от Ран Босилек, „Маскираната лисица“ от Светослав Минков, "Звездобройци“ и „Хвърчила“ от Симеон Андреев, „Жалбите на Заю-Баю“, „Модерната стрина Зайка“, „Чичова китка“ от Чичо Стоян, „Весел свят“, „Умното прасенце“, „В горския град“ от Веса Паспалеева, „Храброто козле“, „Три немирни патета“ от Асен Босев, „Дядовото магаренце“ от Калина Малина.

Лазаркевич илюстрира и множество преводни детски книги на световноизвестни писатели като Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич.

Умира на 18 февруари 1963 г. в София.