Вадим Лазаркевич

Вадим Вадимович Лазаркевич е руски художник-илюстратор, живял и творил в България през втората половина от живота си. Смятан е за баща на детската илюстрация у нас и се утвърждавакато един от най-популярните за времето си илюстратори на детски книги в страната.

Роден е на 28 февруари 1895 г. в Белая церковь, Украйна.Бащата му е генерал от руската армия, автор на учебни пособия по артилерия. Майка му е завършила Музикална консерватория в Киев. От нея Вадим наследява любовта към природата и таланта си на художник.

По семейна традиция Вадим завършва Втори Михайловски кадетски корпус в Петербург. Кариерата на военен обаче не го влече и той моли семейството си да прояви разбиране към желанието му да стане художник. И то е уважено. В резултат Вадим се записва да учи изобразително изкуство в Императорската художествена академия в Петербург, но не успява да завърши следването си поради избухването на Първата световна война. През 1915 г. е изпратен на фронта, където вече се сражават неговите брат и баща. Вадим не само се сражава, но и не спира да рисува- военните му рисунки и до днес се пазят като реликва от семейството, но не са показвани в изложба.

След края на Първата световна война, поради политическата ситуация в Русия, Вадим, заедно с баща си и брат си пристига в България. Вадим започва работав издателство „Хемус“ като илюстратор на списания и книги за деца и възрастни.Първата творба за деца, която илюстрира, е една приказка за списание „Светулка“. Канят го да работи и към списанията „Детска радост“ и „Детски живот“, където започва съвместното му творчество и голямо лично приятелство с писателя Ран Босилек.

Сред най-известните илюстрирани от Лазаркевич български детски книги са "Комар и Мецана“ от Асен Разцветников, „Юнак Заю“ от Владимир Русалиев, „Веселите футболисти“ от Димитър Стоевски, "Гъбарко“ от Батко Златко, „Когато бях малък“ от Добри Немиров, „Захарното момиче“ от Светослав Минков, „Горската къщичка“, „Диви крушки“, „Звънчета“ от Дора Габе, „Петльо и Лиса“, „Сватбата на Червенушко“, „Трите баби“ от Елин Пелин, „Пролетна разходка“ от Емилиян Станев, „Работна Мецана“ от Леда Милева, "Ежко-Бежко“, „Косе-Босе“, „Патиланско царство“, „Бате Патилан“, „Патиланчо на село“, „Шведски приказки“, „Чик-чирик“, „Синчец“ от Ран Босилек, „Маскираната лисица“ от Светослав Минков, "Звездобройци“ и „Хвърчила“ от Симеон Андреев, „Жалбите на Заю-Баю“, „Модерната стрина Зайка“, „Чичова китка“ от Чичо Стоян, „Весел свят“, „Умното прасенце“, „В горския град“ от Веса Паспалеева, „Храброто козле“, „Три немирни патета“ от Асен Босев, „Дядовото магаренце“ от Калина Малина.

Лазаркевич илюстрира и множество преводни детски книги на световноизвестни писатели като Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич.

Умира на 18 февруари 1963 г. в София.