Индже войвода

Индже войвода е един от най-прославените български хайдути и национален герой, оприличаван от някои на "българския Робих Худ".

Роден е около 1755-60 г. в Попово село (днес - село Попово, Ямболско). Истинското му име е Стоян. Баща му е от същото село, а майка му - от Сливен.

Според преданието бащата е съсечен пред очите на невръстния Стоян от гавазите на местния бей. Майката, останала вдовица, се прибира с децата в Сливен.

Когато е на 6-годишна възраст, Стоянчо е отвлечен и даден в школата за еничари в Цариград, което е практика към този момент. Там получава прозвището си Индже (от турски - тънък, висок, строен, напет, изящен) заради фигурата си и големите си способности на боец. Според първия биограф на Индже - Г. С. Раковски, Индже войвода бил висок, тънък в кръста, широк в плещите – “хубавец и юнак человек”.

Посветен в еничарството, Индже е включен в еничарския корпус, който фактически се явява формирование за изтребване на разбойници. Пръв в бойната подготовка, се изявява като един от най-способните воини и към този момент върши злини. Въпреки това българската кръв в него проговаря и той, с група еничари-съмишленици дезертира, убивайки турския военен ръководител и е избран за главатар на групата.

Стигайки района на Малко Търново, Индже сформира хайдушка дружина. Постепенно обединява хайдушките чети от Югоизточна България, като събира дружина, наброяваща повече от 500 конника, на която той е "баш главатар". Те защитават местното население, което ги приема за свои благодетели. Влиянието и авторитетът на четата на Индже са толкова големи, че районите, в които действа, се превръщат в нещо като "държава" със столица Попово село.

По силата на обстоятелствата Индже присъединява конния си отряд към кърджалийската орда на потурнака Кара Фейзи и става билюкбаши в тази орда. Но според народните песни и предания е най-хуманен сред кърджалийските главатари. Участва с кърджалиската орда само при съвместни действия срещу султанската войска или срещу отряди на други кърджалии, както и срещу сили на аяни-отцепници. Напада и български селища, но само такива, които са богати и не са платили искания откуп. Често плячкосаните средства са раздавани на бедни хора.

По-късно Индже войвода се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците с байрактар Кара Кольо Омарчалията.

През 1806 г. заминава за град Яш - столицата на Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе, като се издига до гвардейски командир. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Жени се за българо-гъркинята Катерина и има син.

Членува във “Филики етерия” (“Дружество на приятелите”) - революционна интербалканска организация за освобождение на балканските народи. Прави опит за освобождение на България като участва в организирането на въстание.

Взема участие в Руско-турската война (1806-1812), както и във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като хилядник.

Заедно с Кара Кольо геройски загива в сражение с руснаци и турци на 17 юни 1821 г. в битката при Скулени на река Прут.