Поп Сокол

Никола Апостолов Троянов (поп Сокол) е български свещеник и революционер, председател на революционния комитет в Брацигово по време на Априлското въстание.

Роден е на 1 януари 1824 г. в Брацигово.

Ръкоположен за свещеник в Брацигово, където преподава в началното и в класното училище.
Поп Сокол става първият революционер в Брацигово. Той предоставя за революционна дейност църквата, често събира брациговските революционери в къщата си, приобщава към борба и поповете от околните села. На 22 февруари 1876 г. е избран за председател на основания в града под ръководството на Георги Бенковски местен революционен комитет.
Той отговаря за подготовката на въстанието в с. Жребичко и в с. Козарско. Когато Васил Петлешков донася кървавото писмо и възванието към българския народ, двамата събират комитета и повеждат народа. Поп Сокол запасва върху расото пищов, а от всекидневния "мирен" бастун изтегля сабя.
На 27 април поп Сокол събира групата свещеници от брациговския въстанически пункт в местността "Гробето", където става изпробването на прочутата черешова артилерия. Освен другите задачи той продължава да заклева нови въстаници, в къщи се леят куршуми, събират се оръжие и храна.
По време на сраженията срещу многобройния башибозук и черкези, въпреки около 60-годишната си възраст, той "лети" навсякъде, участва пръв и смел в боя, насърчава въстаниците. Седемнадесет дни брациговци държат геройски позициите.
 
След потушаването на Априлското въстание в Брацигово, поп Сокол е заловен и подложен на жестоки изтезания в Пловдивския затвор. Почти труп бива осъден на смърт и обесен за назидание на 24 юни 1876 г. край един от мостовете на река Марица – Пловдив.