Георги Марков

Георги Иванов Марков е български писател белетрист, драматург, журналист и дисидент от времето на Народна република България.

Роден на 1 март 1929 г. в София.

Георги Марков работи като писател и сценарист, но след 1969 г. емигрира на Запад и започва работа като радиоводещ в английските радиостанции „Би Би Си“, американската „Свободна Европа“ и германската „Дойче веле“. В  неговите "Задочни репортажи за България" той критикува комунистическия режим в Народна република България. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ.

Автор е на "Цезиева нощ", "Победителите на Аякс", "Мъже", "Портрет на моя двойник", "Анкета", "Между нощта и деня", "Жените на Варшава". Пише пиесите "Госпожата на господин търговеца на сирене", "Последният патент", "Да се провреш под дъгата", "Кафе с претенция", "Калай" и др. Посмъртно излизат негова пиеса в Лондон, както и негови книги, свързани с публицистичната и журналистическата му работа в медиите: "Задочни репортажи за България", "Литературни есета", "Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" и др.

Георги Марков умира на 11 септември 1978 г., след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин.