Димитър Греков

Димитър Панайотов Греков е български юрист и политик, министър-председател на България от 30 януари до 13 октомври 1899 г.

Роден е на 14 септември 1847 г. в Болград, Бесарабия.

Завършва право в Академията на Екс ан Прованс. Има и сертификат от Академията на Екс по въздухоплаване.
Работи като адвокат в Браила. След Освобождението се установява в София, където става председател на областния съд, а за няколко месеца през 1879 г. е и първият председател на българския Върховен съд.

Заема постовете министър на правосъдието в правителството на Тодор Бурмов; министър на правосъдието и временно управляващ Министерството на вътрешните работи в правителството на Климент Търновски; подпредседател на Държавния съвет и министър на правосъдието в правителството на Леонид Соболев; дипломатически представител в Цариград; министър на вътрешните работи в правителството на Стефан Стамболов; временно управляващ Министерството на правосъдието; министър-председател на България; народен представител в I-во, II-ро, III-то ОНС, III-то ВНС, V-то, VI-то, VII-мо и X-то ОНС. Председател на ІІІ-то ОНС.

По време на кризата след абдикацията на княз Батенберг се присъединява към Народнолибералната партия. Участва в делегацията, водила преговори за заемане на българския трон от Фердинанд Сакскобугготски.

Редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).

Умира на 7 май 1901 г.