Антон Безеншек

Антон Тома Безеншек е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, създател на българската стенография.

Роден е на 15 април 1854 г. в Буковие, Словения.

По покана на българското правителство, след препоръка от своя колега Спас Вацов, Безеншек идва в България и работи тук през по-голямата част от живота си. Известен е с това, че приспособява стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици.

Антон Безеншек създава библиотеки в София и Пловдив. Той е сред основателите на читалище „Славянска беседа”. Открива първия курс по стенография за подготовка на български професионалисти в тази област (на 25 септември 1878 г. в сградата на Народното събрание). Обучава над 1 500 българи по бързопис. Ръководи безплатни курсове по стенография за ученици и офицери.

Част от живота му у нас преминава в Пловдив, където е избран в театралната комисия на Румелийския народен театър. Работи редом до Вазов, Димитър Попов. Допринася за развитието на българската образователната система - по негова инициатива Министерство на народното просвещение въвежда етиката като учебен предмет. Пише и първия български тематичен учебник „Етика или нравоучение”. В Пловдив открива своя академична книжарница, наречена „Пчела”.

Издава многоезични списания. Превежда книги. Пише учебници по стенография и география. Важно значение има книгата му „България и Сърбия”, а така също преводът му от френски език на „Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г”.

Безеншек се връща в София през 1906 г. и остава там до смъртта си. Продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи и преподава в Софийския университет.

Умира на 11 декември 1915 г.