Петър Райчев

Петър Райчев е български оперен певец, режисьор и музикален педагог, първият световноизвестен български тенор.

Роден е на 9 март 1887 г. във Варна.

Следва живопис при Иван Мърквичка и започва да сътрудничи на различни вестници като художник, карикатурист и поет. С музика започва да се занимава случайно, като се изявява на различни обществени прояви. Забелязан е от един от основоположниците на оперното дело в България - Константин Михайлов-Стоян. Завършва за три години вместо за пет със златен медал Московската консерватория. След време само за три години завършва осемгодишния курс на консерваторията при проф. Умберто Мазети с отличен успех и златен медал. По-късно специализира при прочутия тенор и педагог Фернандо Де Лучия в Неапол, след което започва неговата бърза и блестяща певческа кариера.

От 1914 до 1940 година е сред ранглистата на световните певци. Пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - цяла Европа, Азия и Америка.
След края на певческата си кариера, Петър Райчев става режисьор. През 1947 г. основава Варненската опера и става първият ѝ художествен ръководител и режисьор. През 1949 г. подпомага създаването на операта в Русе, а на 15 ноември 1953 г. с представлението „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, чийто режисьор-постановчик е, се открива операта в Пловдив. Петър Райчев е професор по оперно пеене в Държавната музикална академия в София.

Има повече от 40 роли в над 600 представления. Става първият български оперен артист с международна слава. Пее на много езици, но често и на български, изпълнява роли от новонаписани български опери, а също така и художествени песни от български автори.

Умира на 30 август 1960г. в София.