Йоаким Груев

Йоаким Груев Пройчев е български просветител, учител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик.

Роден е на 9 септември 1828 г. в Копривщица.

В продължение на 20 години преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по това време е най-прочутото училище в България. Негови ученици са Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов и Иван Чорапчиев.
Участва активно в църковно-националните борби. По време на Априлското въстание е арестуван, но обвинението е отхвърлено.
Заема длъжностите помощник на пловдивския управител, председател на градския съвет в Пловдив, османски комисар в Хасково. След създаването на българската екзархия е член на Пловдивския екзархийски съвет.
След Освобождението е председател на съдебния съвет в Източна Румелия, директор на просветата, член-съветник на Върховния административен съд, гимназиален директор. След Съединението е назначен за помощник-комисар в Южна България.
През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).

От 1870 до 1874 г. списва „Летоструй или домашен календар“, издава и поредицата „Книжици за народа“. Автор е на голям брой учебници по различни предмети.  Превежда и отпечатва два учебника по физика – на А. Гано и на Д. Шуберт.

През 1858 г. предлага да се празнува 24 май – Кирил и Методий – като празник на българските ученици. Инициатор е за създаването на пловдивската областна библиотека и музей, днес библиотека „Иван Вазов”, чийто директор е след създаването й.

Йоаким Груев умира в Пловдив на 1 август 1912 г.