Душо Хаджидеков

Душо Деков Хаджидеков е български възрожденец, търговец, обществен деец, дарител, участник в национално-освободителното движение.

Роден е в Чирпан около 1836 г.

Отдава се на търговия и бързо напредва. Щедро раздава помощи за поддържане на училища, подпомагане на бедни българи и т.н. Живеейки скромно в стая под наем в старата църква „Света Петка”, за разцвета на училищното дело подарява почти цялото си имущество, по негова инициатива и до голяма степен с негови средства, са открити основните училища в пловдивските квартали Мараша, „Гюл бахче“, Новата махала и училището „Света Троица”, той дарява и единствената къща на Пловдивското училищно настоятелство.

Душо влиза в близки връзки с Левски, поради което става трън в очите на гръцките първенци, които го представят пред турската власт за опасен бунтовник. Заловен е от турската полиция и хвърлен за две години в затвора „Таш-капия”.

Краят на живота му е мъченически - рано сутринта на 4 януари 1878 г. – денят на освобождението на Пловдив - Душо заедно с още123-ма българи са изведени от затвора и  в покрайнините на сегашния Кючук Париж са насечени на късове.