Панайот Пипков

Панайот Христов Пипков е български композитор и капелмайстор, един от пионерите на българската професионална музика.

Роден е на 21 ноември 1871 г. в Пловдив.

Творческата си кариера започва като любител актьор в пловдивска и в софийска трупа, играе и в театър "Сълза и смях“, откъдето, със съдействието на артистите, заминава да учи музика в Милано.

Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч и в София, води самодейни хорове и оркестри и създава много творби за тях. През 1918 г. става диригент в Свободния театър, където поставя оперетите "Царицата на чардаша“, "Розата на Стамбул“ и "Есенни маневри“. Бил е хормайстор на Народната опера в София, артист и музикант в Софийския драматичен театър, капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция и на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк.

Панайот Пипков е автор на маршове за духов оркестър, на театрална музика, на много клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка, на драми и стихове. Пише оперите "Руска" и "Загорка", оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“, песните „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“.

Пипков е автор на музиката на "Химн на св. св. Кирил и Методий“ ("Върви народе възродени") по текст на Стоян Михайловски.

Умира на 25 август 1942 г.