Марко Лерински

Георги Иванов Гюров (Георгиев), известен като Георги Геройски, Марко Лерински, Кузман Гълъбов или Марко войвода е български военен и революционер, войвода.

Роден е на 20 юни 1862 г. в Котел.

През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин, а другарите му дават прозвището Геройски.

През 1895 г. напуска армията, влиза и взима участие в акцията на Македонския комитет в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.

През 1900 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско. Тук взима псевдонима Марко. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.

Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско. Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902 г.

След предателство на местни гъркомани на 13 юни 1902 г. Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция). Погребан е в черквата в Суровичево, Леринско.