Стефан Маринов

Стефан Маринов е гениален български физик, научен и политически дисидент, една от най-необикновените личности на нашето съвремие. С експериментални и теоретични изследвания обосновава възгледи, които противоречат на текущо приетите разбирания, особено в областта на релативистката физика.

Роден е на 1 февруари 1931 г. в София.

Завършва руското училище и Технически университет в Прага и в София, както и Военноморското училище във Варна. Владее до съвършенство 7 езика - руски, чешки, полски, английски, немски, френски, италиански - и пише поезия на тях.
През 60-70-те години на миналия век Маринов е обект на политически гонения и през 1977 г. емигрира. Живее в Белгия, САЩ, Италия, Франция, Австрия.

Основател и директор на Института по фундаментална физика в Грац (Австрия), основател и издател на журнала "Deutsche Physik". Описва явлението „двукомпонентност на магнитното поле”. Изгражда редица експериментални прибори, между които и „моторът на Маринов”. Отрича Айнщайн. Той е един от изобретателите на самоускоряващия се генератор „сибирский Коля", базиран на открития от него „Скаларен магнитен интензитет 5". Вижда в действие и разгадава тайната на така нареченият Швейцарски ML конвертор - електрически генератор, който черпи електрическа енергия от околното пространство, открит от Пол Бауман и създава така наречената машина “Тестатика”.

На 15 юли 1997 г. загива при неизяснени обстоятелства, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия).