Станислав Доспевски

Станислав Доспевски (Зафир Зограф) е български живописец, виден представител на Самоковската художествена школа, един от основоположниците на българската светска реалистична живопис и един от първите българи с академично художествено образование.

Роден е на 3 декември 1823 г. в Самоков. Син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф.

От малък навлиза в изкуството, помагайки на баща си в изписването на иконите в Пловдивската църква Света Неделя. Впоследствие завършва Московското Художествено училище за живопис, скулптура и архитектура и Императорската Художествена академия в Петербург.
След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Обикаляйки манастирите, заедно с Найден Геров полагат началото на основния фонд на първия държавен български музей.

Станислав Доспевски е автор на някои от стенописите в главната черква на Рилския манастир, в Батошевския манастир, в Преображенския манастир (иконата на Св. Андрей и др.), в Лопушанския манастир, в храма "Успение на Пресвета Богородица" в Пазарджик (иконата на св. Кирил и Методий и др.), в Софийската катедрала "Св. Неделя" (част от иконостасните икони), а в Пловдив - в църквата "Св. Марина" (олтарните икони на Иисус Христос и Света Богородица), в Църквата "Св. Св. Константин и Елена" (иконата "Св. Варвара"), в църквата "Св. Богородица" (Иисус Христос и Св. Богородица с Младенеца).
Автор е също на "Портрет на Елисавета В. Чалъкова", "Портрет на Салчо Ив. Чомаков", портрети на Найден Геров и Мария Н. Герова, Душо Хаджидеков, д-р Стоян Чомаков, отец Кирил Нектариев, брат му Атанас Самоковец и др.

По време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е арестуван от турските власти. Умира в затворите на Истанбул (Цариград) след заразяване с тиф на 6 януари 1878 г.. Погребан е в двора на българската черква „Свети Стефан“.

На снимката: Автопортрет на Станислав Доспевски