Станчо Ваклинов

Станчо Станчев Ваклинов е български археолог и историк.

Роден е на 26 март 1921 г. в Пловдив.

Учи класическа филология в Софийския университет, но започва работа в Археологическия институт.

Скоро след началото на кариерата си Ваклинов разкрива важен некропол край Нови пазар, който става отправна точка в задълбочените изследвания върху историята на прабългарите - за пръв път се свързва културата на нашите предци с културата в земите на някогашната Велика България на Кубрат. Ваклинов става научен ръководител на разкопките в двете ранни български столици - Плиска и Велики Преслав.
В Плиска разкрива редица сгради в Дворцовия комплекс. Сред забележителните му находки е прочутата бронзова розета.
Във Велики Преслав неговият екип разкрива главните части от Царския дворец на българските владетели от края на IХ и първата половина на Х в. При проучванията са разкопани основни сгради като Тронната палата и жилищните помещения.
Най-сензационното откритие на Станчо Ваклинов е в местността Селище във Външния град на Велики Преслав. Заедно с известната археоложка Вера Иванова-Мавродинова разкопават неизвестен манастир от IХ-Х в. До северната стена на църковния притвор попадат на гробница. Тя е покрита с каменна плоча, на която е изрязан с дълбоки букви надпис на кирилица, чийто текст се оказва изключително важен за българската история.

Станчо Ваклинов преподава дълго и е ректор във Великотърновския университет. Неговите лекции там са издадени като учебник по археология. Автор е и на изследванията "Надписът на Чъргубиля Мостич", "Нашите прадеди славяните", "Велики Преслав. Исторически очерк", "Мадара, Преслав, Плиска", "Формиране на старобългарската култура VI-XI век", "Кладенци - ранносредновековно българско селище".

Умира на 15 септември 1978 г.

На снимката: Обложка на книга на Станчо Ваклинов