Елиас Канети

Елиас Канети е български белетрист, есеист и драматург от еврейски произход.

Роден е на 25 юли 1905 г. в Русе.

Майката на Канети произлиза от един от най-старите сефардски родове в България - Ардити, който е сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Бащата и дядото на Канети развиват успешен бизнес с търговия в Русе. До 6-годишна възраст Канети живее в Русе. После в Австрия, Швейцария и Германия, завършва докторат по химия във Виенския университет. Върху формирането на възгледите му влияние оказват Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Основни теми в творчеството му стават смъртта и агресията, които въплъщава в пиесите си „Сватба“ и „Комедия на суетата“ и в единствения си роман „Заслепението“.

След присъединяването на Австрия към нацистка Германия и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. В Лондон създава философския си труд „Маси и власт“. По-значими произведения на Канети са записките му „Провинцията на човека“, характерологичните етюди „Подслушвачът“, есеистичният сборник „Съвестта на думите“, автобиографичните книги „Спасеният език“, и „Игра с очи“ и записките „Тайното сърце на часовника“.

Отличен е с множество награди - „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“, „Голямата австрийска държавна награда“, престижната немска награда „Георг Бюхнер“, наградите „Нели Закс“, „Йохан Петер Хебел“  и „Франц Кафка“ на град Клостернойбург.

През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за книгата „Спасеният език“, в която описва спомените си от най-ранните години в Русе. 

Умира на 14 август 1994 г в Цюрих, Австрия. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“.