Александър Шишманов

Александър Шишманов (Александър Шишманович) е български търговец, чорбаджия и политик.

Роден е през 1812 г. във Видин.

Учи във Висшето търговско училище в банатския град Темешвар, където семейството му поддържа и търговска кантора. Започва да се занимава с търговия в родния Видин, Оряхово и Свищов като част от голямата бизнес-империя на баща си.

Той е основният вдъхновител на Видинското въстание през 1850 г. и сред претендентите за княжеския престол на проектираното автономно българско княжество във Видинско (заедно със Стефан Богориди, Александър Екзарх и Александър Димитриев).

След потушаването на въстанието и след скандал с видинския митрополит Кирил той е принуден да се установи в Свищов, където се утвърждава като виден обществен деец. Заради политическата си активност през 1870 г. е принуден да емигрира в Румъния, откъдето се завръща след Освобождението.

В периода 1883-85 г. е избран за кмет на Свищов. Шишманов става и един от най-важните ръководители на духовния живот в Свищов – подпомага издателската дейност, заедно с Емануил Васкидович, Георги Владикин, и Христаки Филчев основава първото българско читалище като става и негов пръв председател. Става настоятел на вестника на Георги Раковски „Дунавски лебед“ и е един от основните дарители за строежа на свищовската църква „Св. Троица“.

През 1844 г. известният лондонски шахматист от полски произход Адолф Житогорски, завръщайки се от Цариград спира в Русчук и там играе две партии шах с „българския търговец Александър Шишманович“, в които българинът побеждава. Когато се прибира в Лондон, Житогорски пише на свой приятел за изиграните партии и надлежно ги документира. Така името на Шишманов влиза и в историята на световния шах.

Александър Шишманов умира на 12 ноември 1892 г. в Свищов като един от най-почитаните първенци на града.