Георги Христович

Георги Константинов Христович е български зоолог, академик, общественик, природолюбител, природозащитник и ловен деятел.

Роден е в гр. Пазарджик на 23 юни 1863 г.

Учи в Женевския университет природни науки, а в лабороторията на проф. Карл Фогт се научава да препарира. Той е автор на първия научен труд от български зоолог, озаглавен „Материали за изучаване на българската фауна“.
През 1893 г. основава и издава сп. "Природа” - първото българско научнопопулярно списание. Инициатор е за създаването на природонаучен музей в София. През 1898 г. Христович е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, а през 1902 г. става и негов действителен член, като получава и най-високото  научно звание в родината си - академик.

По инициатива и с активното съдействие на Г. Христович през 1897 г. Народното събрание приема първия български Закон за лова. Академик Христович е основател на Ловния съюз в България. На 19 юли 1898 г. той организира ловците от с. Сараньово (дн. гр. Септември) в ловно дружество „Ястреб” и приемат свой устав. То е едно от първите дружества в България.
В края на ХІХ век Христович живее трайно в гр.Септември. През 1910 г. той става инициатор и пръв председател на читалище “Отец Паисий”. Към читалището функционира библиотека като всички книги са подарени от него.
През 1906 г. Христович построява винарска изба и става инициатор за създаването на винарско потребително дружество.

Умира на 12 март 1926 г.

За заслугите си като учен и гражданин, за това, че през 1923 г. спасява десетки хора, признателното население на с. Сараньово го погребва в църковния двор – чест, която малко миряни получават. Надписът на гроба гласи: “Неуморим труженик на науката и общественото благо”. Академик Христович е обявен за почетен гражданин на град Септември.

Забележка: Академик Георги Христович е включен в „Картата на българската гордост" по предложение на Гражданско сдружение „Загорово”, гр. Септември. Благодарим за предоставената информация.