Стоян Заимов

Стоян Стоянов Заимов е български националреволюционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател, един от създателите на военноисторическите къщи-музеи и паметници.

Роден е на 12 август 1853 г. в село Рупките, община Чирпан.

Учи в Старозагорското петокласно училище, където се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет. Завършва педагогически курс в Пловдив и става учител в Централното българско мъжко училище в Хасково като прилага "звучната метода", заради което го наричат Стоянчо „Звукаря”.

Участва в основаването и дейността на Хасковския частен революционен комитет. Помага при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия. Успява да избяга от там и се установява в Румъния, където се запознава с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност.

Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. Под негово ръководство е съставен  единственият по рода си документ – „Закон за всички бунтовници”, определящ задълженията и отговорностите на въстаническите командири. След неуспеха на Априлското въстание Заимов е осъден на смърт, а по-късно е изпратен за втори път на вечно заточение в крепостта Сен-Жан-Д`Акър в Палестина. Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор, се завръща в България.

След Освобождението Стоян Заимов заминава  да учи в Русия. Завършва Педагогическия институт в Москва и отново става учител в различни градове на България - Шумен, Варна, Кюстендил и София. Освен с педагогическата си дейност, е известен и като автор на историческа и мемоарна  литература.
Става член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед". Директор на Народната библиотека в София в годините 1903/08.

Под негово ръководство се набират средства за построяване на паметник на Цар-Освободител Александър ІІ и дом за българските ветерани поборници и опълченци, извършва се активна работа по подготовка на  честването на Левски, годишнините от Априлското въстание, шипченските сражения, Руско-турската война и освобождението на България, създаване на Музея на българското възраждане и освобождение. Убеден, че музейната дейност трябва се постави на научна основа, започва системно да събира новоизлязлата в чужбина и България литература за Освободителната война и поставя началото на библиотеката към военноисторическите къщи-музеи в Плевен.

Автор е на „Миналото. Етюди върху Записките на Захари Стоянов”, „Светите места на признателна България”.

Умира в град Плевен в 1932 година.

Забележка: Стоян Заимов е включен в „Картата на българската гордост" по предложение на доц. д-р Милко Аспарухов, Директор на Военноисторически музеи Плевен. Благодарим за предоставената информация.