Захари Захариев

Захари Симеонов Захариев е български военачалник (генерал-лейтенант), съветски офицер, интербригадист, наричан първостроител на българската съвременна авиация - военна, гражданска, спортна - с големи заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България.

Роден е на 4 февруари 1904 г. в село Басарбово.

Още като ученик влиза в РМС. Учи в авиационното училище в Божурище. Летец е от 1925 г. През 1931 г. е арестуван и е даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен от армията, преминава в нелегалност и емигрира в СССР. Променя имената си на Волкан Семенович Горанов. Става летец-инструктор в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот.
Заминава като доброволец-интербригадист за Испания с наново променени имена - Халил Екрем - поради доброто му владеене на турски език. Участва в боевете на Мадридския фронт като пилот на самолет-бомбардировач «Потез-54».
Завръщайки се в СССР, два мандата е депутат във Върховния съвет на СССР, става началник на Управление "Бойна подготовка" на Гражданския въздушен флот.

През 1944 г. Захари Захариев се завръща в България с истинските си имена. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Заема постовете заместник-командващ Народните въздушни войски, командващ ВВС, командващ ПВО и ВВС, заместник-министър на народната отбрана, военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР. През 1973 г. преминава в резерва като генерал-полковник.

Захариев е първият чужд гражданин, носител на отличието "Герой на Съветския съюз".

Автор е на десетки публикации в печата и на книгите "Вярност", "Доверие", "Върнете се", "Образите, които са в мене", "Доблест".

Умира на 25 април 1987 г..