Дойно Граматик

Поп Дойно Граматик е виден възрожденски деятел, учител, свещенослужител и преписвач на Паисиевата история.

Роден е около 1760 г. в село Дрента, край Елена.

Незнайно къде и кога изучава златарски занаят и става сръчен майстор. Построява даже един дървен часовник. Занимава се и с подвързачество -  подвързва с машина всякакви църковни книги и върху кориците им отпечатва образи от Евангелието, които излива от мед. Освен книговезец, преписвач и златар, Дойно Граматик е и майстор на медната и каменната пластика. Предполага се, че негово дело са надписите на Карайоановата и Хаджикръстевата чешма.

Учителства в дома си, през 1786 г. става и свещеник.

Дойно Граматик притежава забележителна за времето си книжна сбирка - част от нея са преписът от Паисиевата история, който той прави през 1784 г. от втория Софрониев препис, както и подвързаният към него труд на Христофор Жефарович "Стематография".  Дойновият препис на Паисиевата история се отличава твърде много от другите нейни преписи - в него той проявява критично отношение към своя извор - не преписва буквално, а комбинира и преразказва отделни пасажи, които не харесва, прави добавки и кратки патриотично-насочени коментари.

По време на кърджалийското нападение над Елена през 1800 г. Дойно Граматик предвожда населението в защита на града. През същата година участва в тричленна делегация до Цариград, която иска разрешение за изграждане на кале в Елена. В новопостроената църква “Свети Никола” върху специално приготвена каменна плоча-летопис през 1805 г. той увековечава случката и отбелязва, че църквата е изградена върху основите на старата, след опожаряването й "от агарянските разбойници".

Поп Дойно Граматик умира след 1814 г., но няма категорични документи или сведения за точната година.