Нешо Бончев

Нешо Бончев е български възрожденец, първият български литературен критик, педагог.

Роден е на 2 януари 1839 г. в Панагюрище.

Завършва Духовна семинария в Киев и Московския университет. Учител е по класически езици в Москва. Събира народни песни и умотворения, част от които публикува, а други предоставя за сборника на братя Миладинови "Български народни песни". Дописен член на Българското книжовно дружество.

Нешо Бончев е най-авторитетният български литературен критик през Възраждането. С гражданска смелост и професионална взискателност воюва срещу пошлостта и невежеството в литературата. Превежда произведения от световната класика - "Разбойници" на Шилер и "Тарас Булба" на Гогол - с които дава пример от какви автори трябва да се учат българите и как да бъдат превеждани те.  Превежда от старогръци на руски историята на Херодот и е първият българин, който превежда този бележит труд.

Дарява средства на Панагюрската община за закупуване сграда на читалището.

Умира на 27 февруари 1878 г. в Москва.