Стилиян Чилингиров

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е български писател, етнограф, обществен деец, политик, един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател . Известен е като "последния възрожденец".

Роден е на 26 октомври 1881 г. в Шумен.

Завършва педагогика в Софийския университет, специализира "История на литературата" в Берлин и Лайпциг.

Учителства в провинцията и столицата, работи за списание "Звездица", коректор на списание "Училищен преглед", редактор на вестник "България" и на списание "Бразда". Депутат. Участва в Балканските войни. Обявява се против Междусъюзническата война и влизането на България в Първата световна война. Член на Поморавския просветен комитет. Директор на Народната библиотека и на Народния етнографски музей. Председател на Върховния читалищен съюз. Председател на СБП. Председател на Студентския клуб и един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София.

Пише стихове, разкази, драми, пътеписи, романи. Автор е на повече от 100 книги, сред които романите „Хляб наш насущний”, „Шинел без пагони”, „Първа жертва”, „До коле, Господи”, „Деца на ада”, „Владо Булатов. Роман в сонети”, сборниците стихотворения „Блянове и тъги”, „Еднаж да съмне”, „Песен за селяка”, „За род и чест”, „Ранни камбани”, изследванията „Българските читалища преди Освобождението”, „Читалищата след Освобождението”, „Какво е дал българинът на другите народи” и много др. Съставител е на „Славянска антология”, сборника „Прослава на Иван Вазов”, „Помен за Иван Вазов”, христоматии и читанки за прогимназиите, библиографските указатели - „А. П. Чехов на български”, „Петьофи на български”. Автор е на химна на Св. Климент по музика на Добри Христов. Превежда поемата „Песни за роба” от Сватоплук Чех, стихове на Александър Фьодоров, Панайот Черна, Хайне, Петьофи и др.

Умира на 23 ноември 1962 г. в София.