Кръстьо Кръстев (писател)

Д-р Кръстьо Кръстев е първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик и създател на литературния кръг "Мисъл".

Роден е на 31 май 1866 г. в Пирот.

Семейството му е от вълната бежанци, преселили се в България. Учи в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия в София, където получава солидни знания по старогръцки, френски, немски, руски език, стенография и други. Завършва Лайпцигския университет със специалност философия и там получава академичната степен "доктор по философия".

Доброволец е в Сръбско-българската война. Решително се обявява срещу включването на България в Първата световна война (заради което е арестуван). По време на войната е член на Поморавския народопросветен комитет.

Кръстев работи като директор на педагогическото училище в Казанлък, а после е учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия.  В същото време сътрудничи на периодичния печат с критики и рецензии - редактор е на "Литературнонаучно списание на Казанлъшкото учителско дружество", издава списание "Критика".
През 1892 г. започва да издава най-авторитетното българско литературно списание "Мисъл". Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Кирил Христов, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев изиграва голяма роля.
По-късно е професор в Софийски университет, избран е за действителен член на Българското книжовно дружество.
След студентска демонстрация срещу княз Фердинанд е уволнен от университета и става директор на Педагогическото училище в Скопие. След една година отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си.

Като критик д-р Кръстев изследва творчеството на Иван Вазов и Любен Каравелов. Като писател дава път на естетиката на субективния идеализъм. Сред творбите му са "Етюди и критики", "Към историята на Висшето училище", "Литературни и философски студии", "Певец на воля и младост", "Алеко Константинов. Литературен силует", "Петко Тодоров", "Поглед в новата българска литература. От Петко до Пенчо Славейков", "Христо Ботйов - П. П. Славейков - П. Тодоров - П. К. Яворов" и др. Превежда "История на поезията" на Линиченко и "Емилия Галоти" на Лесинг.
Съставител и редактор е на сборник драми на Ибсен, както и на автентично издание с критически бележки на стиховете на Ботев.

Умира на 15 април 1919 г. в София.