Михаил Арнаудов

Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф.

Роден е на 5 октомври 1878 г. в Русе.

Следва славянска филология в Софийския университет, специализира в университетите в Лайпциг и Берлин, защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.
Известно време е гимназиален учител във Видин и София. По-късно е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, извънреден и редовен професор, оглавява катедрата по сравнителна литературна история. Декан на Историко-филологическия факултет, ректор на университета. Поддиректор на Народната библиотека, директор на Народния театър в София.

Дописен и действителен член на БАН, член на Украинската АН, на Унгарската литературна академия "Петьофи", почетен доктор на университетите в Хайделберг и Мюнстер. Член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.

За участието си в кабинета на Багрянов като министър на народната просвета, през 1945 г. е осъден от НС на доживотен строг тъмничен затвор. Освободен през 1947 г., до края на живота си се занимава с научно-творческа дейност.
Дълги години е редактор на сп. "Българска мисъл". Автор е на научните трудове "Увод в литературната наука", "Психология на литературното творчество", "Гьоте като човек, поет и мислител", "Очерци по българския фолклор", "Тодор Г. Влайков: Литературно и обществено дело", "Творчество и критика", "Българското възраждане", "Студии върху българските обреди и легенди" и др. Изследовател на живота и творчеството на Иван Вазов, Васил Априлов, Екзарх Йосиф, Неофит Бозвели, Георги Раковски, Паисий Хилендарски, Пейо Яворов, Кирил Христов и др. Пише история на Софийския университет и на Българското книжовно дружество, издава сборници с народни песни и приказки, автор е на литературните портрети "Борци и мечтатели".

Умира на 18 февруари 1978 г. в София.